Книга на месец януари 2020 г.

Изборът на водещите на Читателския клуб на НБУ за месец януари е „Депеш Мод“ на Сергий Жадан. Това означава и че до следващата среща на клуба на 22 януари 2020 г. изданието ще се продава с 10% отстъпка в книжарниците на Нов български университет. Самата сбирка както винаги ще е от 16.30 ч. в Центъра за книгата.

***

Do what you want, I’m going cheap,
You’re behind the wheel tonight

„Река, която тече срещу течението си“ – по въпросния начин Сергий Жадан повече от категорично определя трагикомичния опит да бъдеш млад и да откриваш истините за живота и света в социокултурния хаос на посттоталитарния космос. „Депеш Мод“ е амбициозен и концептуален опит за „поколенчески роман“. Главен герой в него е „генерацията на прехода“ в Украйна през 90-те години на застоя в бившата съветска република. Това е до голяма степен пожертвано/изгубено поколение на кризата, на липсата на ориентири, на духовната мизерия и обществената катастрофа. От тази гледна точка произведението на Жадан е и „катастрофичен роман“, (пост)апокалиптично издържан в традициите на Венедикт Ерофеев, Уилям Бъроуз и Ървин Уелш. Нагарчащо психиделичният писателски стил навлиза хирургически прецизно и очарователно безпардонно в дълбините/коловозите на „колективното несъзнавано“, на архетипите на посткомунистическата менталност, от която „няма изход“ и чийто хоризонт изпълва със съдържание до краен предел радикалния пънкарски слоган „no future“.

Заглавието на романа е плод на авторското усилие да даде ярко и запомнящо се наименование на абсурда и  „без-изходността“ на деветдесетте. Групата „Депеш Мод“ се превръща в сладкото агонално име на непосилната Другост, на непостижимата алтернатива на кошмарния, безсмислен живот на украинските младежи. Неслучайно мотивът за „изгубени в превода“ присъства на няколко ключови места в (мета)текста на Жадан. Нормалният живот, свързан с намирането/изобретяването на неговия смисъл е нещо „непреводимо“ за деветдесетарското поколение. Феномен, за който няма език, а само отчаяна в съмнителната си красота, музика („за масите“) сред хаотичната какафония на ежедневната катастрофичност на постсоциалистическото битие.

Не на последно място „Депеш Мод“ е роман за екзистенциалната обреченост, за честното, искрено, дълбоко и безалтернативно отчаяние. Основните му герои (на които концептуално са посветени няколкото му увода и епилога) не се занимават с нищо друго, освен да плуват срещу течението на собствения си живот – в смъртоносен, мъглив бульон от наркотици, алкохол, секс от всевъзможен вид (правещ ги „самотни и беззащитни“) и всякаква липса на перспектива. Четири години преди Жадан да напише дебютния си роман, руската поп-сцена е превзета от мега-хита на алтернативната рок-група „Смысловые Галлюцинации“ – „Вечно молодой, вечно пьяный“, в чийто текст  „да си вечно пиян означава да си вечно млад и обратното“, като всичко това е обрисувано в екстатично високи героико-романтически краски. В романа на украинския писател, обаче няма абсолютно нищо героично и още по-малко сантиментално и романтично. Няма нито катарзис, нито надежда, нито „ти мене уважаваш ли ме“, а високото съвпада с една колкото „неочаквана“, толкова и „предвидима“ препратка към Достоевски, когато един от главните герои „се изповядва“ пред читателя, че не може да вярва в Бога, но в Дявола вярва и още как, защото знае, че съществува и е усещал с всичките си сетива как го е превел през ада на 90-те.

Заедно с всичко горепосочено парадоксално или не „Депеш Мод“ е изключително забавен роман. Отделни негови страници се доближават изключително плътно до най-добрите образци на литературния черен хумор. Достатъчно е само да споменем напоителното описание на инструкциите за изготвяне на взривни устройства от страна на пролетариата в перманентната му борба с класовия враг или маразмено гротескната история за създаването на групата „Депеш Мод“, която пияната и надрусана до козирката компания от набедени украински Альоша Карамазовци чува по местната радиостанция, докато спори дали държавен хор на монголските милиционери не участва в изпълнението на звучащото преди това синтпоп парче. Финалът на романа, обаче изобщо не е смешен – „уморен, измъчен от депресии“ охлюв (естествено символизиращ Източна Европа) започва бавно да пълзи на Запад. И в този път ще мине целият му живот.

Сергей Жадан е роден през 1974 г. в украинския град Старобелск (бивша Ворошиловградска област) в семейството на шофьор. През 1996 г. завършва Харковския национален педагогически университет „Г. С. Сковорода“(ХНПУ). Три години по-късно защитава дисертация върху философско-естетическите възгледи на основоположника на украинския футуризъм Михаил Семенко, а от началото на века до 2004 г. работи като преподавател в литературния факултет на ХНПУ. Превежда поезия от немски, английски, руски и белоруски, в това число автори като Паул Целан, Чарлз Буковски, Андрей Хаданович и др. От 2000 г. е фронтмен на пънк-ска групата „Кучета в космоса“ (популярна сред феновете като „Жадан и кучетата“), която е издала няколко албума и е изнасяла концерти в редица европейски страни, включително в качеството си на съпътстваща литературните изяви на Жадан музикална формация. Живеещият и работещ понастоящем в украинския град Харков писател е известен и със своята гражданска и политическа активност, като през 2013-2014 г. е едно от знаковите лица на Евромайдана в своя регион и дори е ранен в сблъсъците с харковската полиция. На последните президентски избори в Украйна Жадан поддържа действащия президент Порошенко, а на парламентарните се обявява в подкрепа на проевропейската десноцентристка партия „Глас“ на вокалиста на популярната и у нас алтернативна рок-група „Океан Эльзы“ – Святослав Вакарчук. Произведенията му са преведени на над 20 езика и е лауреат на множество престижни украински и международни награди за литература. Обявеният от критиката за един от най-добрите писатели в постсъветското пространство Сергей Жадан е издал общо осем прозаични книги, както и цели шестнадесет сборника с авторска поезия. Най-успешният му роман – „Ворошиловград“(2010 г.) е обявен за манифест на неговото поколение, а през 2017 г. е удостоен с държавната награда „Василий Стус“ за особен принос към украинската култура и активна гражданска позиция. Сред останалите му по-известни произведения са: дебютният му роман „Депеш Мод“ (2002 г.), пожъналият голям успех в Русия „Anarchy in the UKR“ (2005 г.), издаденият в Санкт Петербург сборник с разкази „Червеният Елвис“ (2009 г.), обявената за „Книга на годината“ през 2014 г. в Украйна стихосбирка „Динамо Харков“  и много други.

Васил Димитров

Вашият коментар

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Privacy Preference Center

Necessary

Advertising

Analytics

Other