Книга на месец февруари 2020 г.

Изборът на водещите на Читателския клуб на НБУ за месец февруари е „Кръв от къртица“ на Здравка Евтимова. Това означава и че до следващата среща на клуба на 26 февруари 2020 г. изданието ще се продава с 10% отстъпка в книжарниците на Нов български университет. Самата сбирка както винаги ще е от 16.30 ч. в Центъра за книгата.

BloodSweat & Tears

Сборникът с проза на Здравка Евтимова „Кръв от къртица“ е изграден около едноименния разказ (който е и първият, водещият в книгата), поместен наскоро в американските учебници по литература за осми клас под името „Blood“. Въпросният, превърнал се в знаков за творчеството на писателката, текст, е издаден за първи път на английски език през 2003 г. в литературното списание „Антиок Ревю“. Именно положителната рецепцията на писането на Евтимова в чужбина обуславя и широкото ѝ налагане от родните масмедии през последните години като име с важно, „централно“ значение за процесите в съвременната българска литература.

Основното достойнство на прозаичния сборник е в експанзивно поетичния (на места) език на авторката, който се превръща в запазена марка за нейната радикално „лирична“ проза. Евтимова крайно последователно и концентрирано опоетизира живота на „обикновения“ човек в малкия град или село, конвулсивно захвърлен на произвола на съдбата и историята в агоналната екзистенциална и социална реалност на посттоталитарното общество. От друга страна книгата (вероятно съвсем концептуално преднамерено) не страда от липсата на „разноезичие“ и по този начин настоява на своята съвременност и модерност. Така например писателката „успоредява“ гласа на  „патриархалната“ (или по-скоро „матриархалната“) си, стилизирана поетика с леко ексцентричното и рисково творческо решение да включи в сборника научнофантастичния разказ „Възбудата от снощи“. Последният, обаче кореспондира в своята отличителност с „Кръв от къртица“, чието финално изречение гласи, че „всеки има своята мъка и нож в ръката“. В рамките на подчертано антиутопичния му наратив и протестен патос срещу бъдещия свят, в който на хората е отказано правото на свобода и любов, от гърдите на главния герой израства рог. Оттук до препратката към (психоаналитичното тълкувание на) българската културна традиция олицетворявана от „Козият рог“ има само една крачка. Безсилието и обречеността на малкия човек от патерналистки чалгаризирания балкански народ в лишения му от любов и радост „страдалчески свят“ го кара да осцилира в жестовете и нагласите си от мартирологията до (авто)агресията си. И баладично (в случая с Евтимова – „притчово глобализиращо“) да опоетизира собствената си гибел.

Повторението и езиковите игри са основни наративни похвати в „Кръв от къртица“, което засилва усещането, че четем своеобразни стихотворения в проза, в които даден ярък израз изобилно се репродуцира с цел подсилване на авторското послание и внушение. При Евтимова се повтарят, обаче не само „метафори и изрази“, а и персонажи, сюжетни линии, че и (в леко модифициран вариант) цели сюжети. Например, както когато тя пише за колорадски бръмбари, става ясно, че скоро ще станем свидетели на езикова игра с „Колорадо“, така и любовната интрига въртяща се около едно надрусано магаре в „Болният ат“ диалектично преминава в сходно качество още в следващия разказ „Сполай“.

Докато първият, едноименен текст в „Кръв от къртица“ задава концептуалния хоризонт и основната „дискурсивна моторика“ на книгата, последният – „Ще те спася“ (който е по-скоро повест) директно посочва безалтернативния изход от мрака на съвременното постмодерно битие на маргиналните персонажи, обитаващи стилизирания приказен  космос на затънтената балканска провинция. Това, разбира се, е любовта – единственото спасение, което дебне отвсякъде, въпреки че светът на Евтимова не е голям, а по-скоро роден, малък (макар и неособено уютен) и оттам – „общочовешки“. Нещо като „пернишки магически реализъм“, „в който друго, освен да се влюбиш просто няма какво да се случи”.

Българската писателка и преводачка Здравка Евтимова е родена през 1959 г. в град Перник. В средата на 80-те завършва английска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“. Автор е на романите „Четвъртък“ (2003), „Арката“ (2007), „В гръб“ (2010), „Една и съща река“ (2015) и „Зелените очи на вятъра“  (2018), както и на сборниците с разкази „Разкази срещу тъга“ (1985), „Разкази от сол“ (1990), „Разкази за приятели“ (1992), „Сълза за десет цента“ (1994), „Кръв от къртица“ (2005), „Пернишки разкази“ (2013) и „Юлски разкази“ (2017).

Нейни романи са издадени в страни като САЩ, Италия, Китай, Събрия и Македония, а сборници с проза в Канада, Гърция и Израел. Разкази на Здравка Евтимова са публикувани в литературни списания и антологии в САЩ, Великобритания, Канада, Австралия, Франция, Германия, Япония, Китай, Русия, Аржентина, Норвегия, Словения, Иран, Румъния, Турция, Сърбия, Хърватска, Република Южна Африка, Виетнам, Гърция, Индия, Непал, Холандия, Австрия, Унгария, Полша, Нигерия, Чешката Република, Унгария, Словакия, Нова Зеландия, Северна Ирландия, Албания, Македония. Лауреат е на редица национални и международни конкурси за проза, включително за къс разказ на радио BBC Лондон (2005). Превежда от английски автори като Дейвид Едингс, Барбара Делински, Грег Беър, Пери О’Шонеси, Робърт Сойер и Ким Стенли Робинсън. Секретар е на българския ПЕН-клуб. Разказът ѝ „Кръв от къртица“ е включен в учебниците за обучение по английски език за гимназиите в Дания и в учебник по литература за осми клас в прогимназиите в САЩ.

Васил Димитров

Вашият коментар

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Privacy Preference Center

Necessary

Advertising

Analytics

Other