Книга на месец ноември 2020 г.

Изборът на водещите на Читателския клуб на НБУ за месец ноември е „Поща“ на Чарлс Буковски. Това означава и че до следващата среща на клуба на 25 ноември 2020 г. изданието ще се продава с 10% отстъпка в книжарниците на Нов български университет. Самата сбирка както винаги ще е от 16.30 ч. в Центъра за книгата.

В началото беше грешката

 „Всичко започна погрешка“ – още в първото изречение на своя роман Буковски своеобразно перифразира Библията, по отношение на постъпването си на работа в американската държавна пощенска служба. По това време бъдещият световноизвестен писател е изгубил посоката в живота си, пише рядко, разочарован от липсата на възможност за литературна реализация, сменя работа след работа (все маргинални и нископлатени) и активно се алкохолизира, намирайки в пиенето отдушник от „мръсната реалност“, в която е принуден да пребивава и оцелява. Но след повече от десетилетие шансът най-накрая му се усмихва. Зареден с уиски и безсънни нощи Буковски е готов с ръкописа на „Поща“ за няколко седмици, след като впечатленият от стиховете и прозата му собственик на издателството „Black Sparrow Press“ му обещава, че ще му плаща по сто долара месечно, ако напусне работата си, дори да не напише до края на живота си нито ред повече.

Именно с първия си роман американският писател с далечни полски корени и майка германка превръща в запазена марка характерния си авторски стил – къси, ударни, лишени от сантименталност (но не и от сурова поетичност) изречения, много пряка реч (намираща се на подчертано същностно, радикално отстояние от „изкуствено литературните“, „театрални“ монолози/диалози, характерни за високата модерна проза) и радиоактивно количество автобиографична искреност, която да предизвика у читателя необходимата (свръх)доза емпатия. Алтер егото на Буковски – Хенри Чинаски се превръща в един от най-популярните и знакови антигерои в следвоенната западна литература, като се стига дори дотам, че на големия екран е пресъздаден от холивудски звезди като Мики Рурк и Мат Дилън.

Парадоксално или не образът на Чарлс Буковски (в който „литература“ и „биографична реалност“ е невъзможно да бъдат отделени) страда от своите „хипстърски епигони“ и тълпи от поклонници, които в наши дни са наложили едва ли не нагласата, че да го харесваш отдавна се е превърнало в „задължителна литература за лятото“ и клише. Особено на българска почва немалко наши съвременници легитимират през него претенцията си, че са култови, (пост)модерни градски антигерои, ако скачат от едно женско легло в друго и се наливат от сутрин до вечер до козирката, чат-пат разнообразявайки с кокаин и трева. Но когато започнат и да пишат, се усеща, че са далеч от болезнената искреност на любимия си първообраз, с които се идентифицират, и обикновено диалектически мимикрират в преднамерено вторичните си пози, зад които се крият най-обикновени маркетингови жестове, плод на стратегията за литературен и социален успех. А амбицията за последното е диаметралната противоположност на Буковски. По свой собствен и крайно автентичен начин той продължава американската литературна традиция, „опоетизираща“ аутсайдерите в обществото, „унижените и оскърбените“ в „света на капитала“, в който успелите се стремят да продават или купуват най-вече себе си, а останалите са жестоко и последователно маргинализирани. Неслучайно в. „Обзървър“ определя автора на „Поща“ по следния начин: „Във времена на конформизъм, Буковски пише за онези хора, чието съществуване никой не желае: грозните, самотните, лудите.“

Наскоро попаднах на мнение в интернет от настоящ служител в американските пощи, че е прочел книгата през 2018 г. и „всичко е точно така, както е описано в романа“. Дори 50 години по-късно безпощадният реализъм на Буковски продължава да бъде актуален в крехката си и безпардонно заявяваща се беззащитност, защото светът, колкото и да се променя, си остава все същият и „антисистемните играчи“ като Чинаски традиционно имат все по-малко място в него. Заради това смея да твърдя, че и в наши дни писателят не привлича като магнит само хипстъри, но и тези които действително не могат/не искат да се „впишат в системата“. Дори само с аурата и името си. Докато четях „Поща“ в полупразния, пъплещ в задръстването по Околовръстното шосе автобус, до мен се залепи представител на ромското малцинство, който започна през рамото ми да чете за поредната пиянска вакханалия на Хенри Чинаски, след което ме попита от каква националност е авторът с подобна фамилия. Не повярва, че е американец, а след въпроса „дали пише криминални романи“ усетих как ръката му се насочва към парите и телефона ми. И наистина човекът беше прав – Буковски е автор, който докато го четеш, ти бърка в джобовете. Като герой на Бресон или персонаж от „Дневник на крадеца“.

Чарлс Буковски е роден през 1920 г. в германския град Андернах в семейството на немска шивачка и военнослужещ в американската армия с далечни полски корени. Родителите му, които сключват брак само месец преди неговото раждане, вследствие на икономическата криза след Първата световна война, са принудени да заминат за Съединените щати. Там баща му работи като разносвач на мляко и семейството живее бедно в предградията на Лос Анджелис. Детството и юношеството на бъдещия писател са изключително трудни. Баща му редовно го подлага на физическо и психическо насилие, а на 13 години получава тежка форма на акне, заради което пропуска и една година училище. Самият Буковски по-късно пише, че това е реакция на организма му на всички изпитания, през които е принуден да премине от най-ранна възраст. Той расте като чувствително, страдащо от дислексия, самотно момче (остракирано и от връстниците си заради немския си акцент и облекло), което намира отдушник от проблемите си в четенето, а в негов втори дом се превръща градската библиотека. Като тийнейджър Буковски започва също така да пие, признавайки, че алкохолът го пренася в друг свят и му помага да забрави реалността. Баща му се подиграва жестоко на първите му литературни опити, но след пиянски побой между двамата, когато Чарлс е на 16, повече никога не му посяга. След завършване на гимназия, Буковски известно време следва английски език и журналистика в градския колеж в Лос Анджелис.

В повод да напусне окончателно дома си се превръща изгарянето на първите му литературни ръкописи с кратки разкази, както може да се очаква, от неговия баща. Младежът започва да прекарва времето си основно в кръчмите, поради което е изключен и от посещаваното висше училище. Скъсал връзката със семейството си в ранна младежка възраст и останал без перспективи за образование, Буковски започва да сменя различни нископлатени работи и да пътешества из Америка. След няколко злополучни публикации на разказите и стиховете му, които не получават добър прием, той решава, че окончателно е скъсал с литературата и се връща да живее отново при родителите си в Лос Анджелис. Самият Буковски признава за въпросния период от живота си, че престава да пише за цели десет години, трупайки подсъзнателно материал за своите бъдещи произведения, като в негово единствено изкуство се превръща пиянството и безразборните връзки с жени. През 1947 г., когато е на 27, се запознава с първата си съпруга и голямата любов на живота си – 38-годишната алкохоличка Джейн Бейкър (впоследствие основен образ в редица негови произведения).

В началото на 50-те Буковски постъпва на работа в държавната пощенска служба, където прекарва с малки прекъсвания повече от десет години, като на този период от живота му е посветен и първият му роман „Поща“ (1971). През 1955 г. едва не умира, заради злоупотреба с алкохол, като получава масивен кръвоизлив и животът му е спасен в болница. Покрай въпросния случай писателят се развежда с Бейкър и се жени за втората си жена – произхождащата от добро семейство и собственичка на малко издателство – Барбара Фрай. Няколко години по-късно двойката се разделя, защото новата му съпруга не може да се адаптира към хаотичния начин на живот на мъжа си и към това, че въпреки здравословните си проблеми не оставя пиенето. Писателят започва връзка  (също неособено дълготрайна) с Франсис Смит, от която през 1964 г. се ражда дъщеря му Марина Луиза Буковски, която след смъртта му публично го описва като любящ и грижовен родител. Впоследствие той има още един брак сключен през 1985 г. с дългогодишната му тогавашна спътница в живота – Линда Лий.

В края на 60-те Чарлс Буковски напуска работата си в пощите и се отдава изцяло на литературна дейност, като още от средата на същото десетилетие започва активно да сътрудничи в различни издания, които публикуват неговите разкази, стихове и статии. По това време виждат бял свят и първите му книги с поезия – „It Catches my Heart in Its Hands“ (1963) и „Crucifix in a Deathhand“ (1965). Въз основа на публикациите му с проза в културната преса се появяват и сборниците с разкази – „Записки на стария мръсник“ (1969) и неговото „продължение“ – „Още записки на стария мръсник“ (издаден след смъртта му през 2011 г.). В основен повод Буковски да започне да се занимава единствено с литература се превръща предложението на Джон Мартин, стоящ зад издателството „Black Sparrow Press“, че ако го направи, същият му гарантира пожизнен доход от сто долара на месец. Според други свидетелства пък писателят бил просто уволнен от пощите за систематични нарушения на дисциплината и поведение несъвместимо със статута на държавен служител. Така или иначе скъсването на Буковски с въпросната институция дава мощен тласък на литературната му кариера. Първият му роман – написаният само за три седмици „Поща“ (1971) е посветен именно на работата в нея.  Книгата му носи световен успех, като добива особена популярност в Европа. След като „Поща“ се превръща в литературно явление, Буковски започва още по-активно да пише и издава още редица прозаични произведения и сборници с поезия, в това число романите: „Фактотум“ (1975), „Жени“ (1978), „Всичко на масата“ (1982), „Холивуд“ (1989) и „Криминале” (1994). След излизането на последния, писателят умира от левкемия в дома си в Сан Педро, Калифорния на 73-годишна възраст. Немалка част от прозата на Чарлс Буковски е екранизирана, като филми по неговите разкази и романи снимат режисьори като Марко Ферери, Барбет Шрьодер, Бент Хамер, Доминик Дерюдер, Патрик Бушите и др.

Васил Димитров

Вашият коментар

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Privacy Preference Center

Necessary

Advertising

Analytics

Other