Книга на месец ноември 2019 г.

Изборът на водещите на Читателския клуб на НБУ за месец ноември е „Роджър Уотърс – Човекът зад Стената“ на Дейв Томпсън. Това означава и че до следващата среща на клуба на 27 ноември 2019 г. изданието ще се продава с 10% отстъпка в книжарниците на Нов български университет. Самата сбирка както винаги ще е от 16.30 ч. в Центъра за книгата.

Книгата на британския писател и музикален журналист Дейв Томпсън „Роджър Уотърс – Човекът зад Стената“ е заслужаващ внимание опит за реконструиране и анализ на историята на британската психиделична рок сцена от втората половина на 60-те през биографията на един от най-знаковите ѝ представители – водещата фигура в групата „Пинк флойд“ след оттеглянето на нейния основател Сид Барет. Какво представлява Уотърс днес? Активно концентриращ „рок динозавър“, отдаден на политически и социални каузи, които последователно промотира, пред застаряващата си дошла да чуе хитовете на Флойд публика навсякъде по света? Борец за правото на англичаните да ловуват, за палестинската кауза в Израел, за освобождаването на Асанж и противник на американската подкрепа за опозицията във Венецуела? Привърженик на руската политика в Сирия и яростен хейтър на Доналд Тръмп и Жаир Болсонаро? Или всичко това накуп плюс неговото софистицирано „отрицание“ – отблъскването от всякакви политически плакатности и черно-бяло визионерство по отношение на съвременния свят, идващи от апокалиптичната революционна амбивалентност на шейсетарската ъндърграунд психиделия? Ако сме в състояние в края на второто десетилетие на XIX век (още) да ни вълнуват подобни въпроси, то тази книга е определено за нас. Томпсън по убедителен начин изобразява житейския и творчески път на едно момче с подчертано левичарски фамилен бекграунд, което през 70-те се превръща в рок-звезда от световен мащаб и започва „не просто да обича шампанско, а най-добрата марка шампанско“ на фона на последователната си социална ангажираност с най-разнообразни каузи. Както сочи самото заглавие на книгата, авторът ѝ се стреми да ни покаже „човекът зад стената“ и да ни даде пътна карта отвъд фасадата на рок-музиката и екзистенциално-абстрактните текстове на Уотърс, озвучавани от мащабния  „експериментално космичен саунд“ на „Пинк Флойд“. Като един от водещите парадокси в творчеството на последните е изведен фактът, че бягайки от комерсиалната харизма на музикалния мейнстрийм и лайфстайл, групата в периода, когато той се налага като неин лидер, успява да създаде най-великият албум за всички времена, инкасирал огромни приходи и продажби. За Дейв Томпсън „The Dark Side of the Moon“ не носи „кухата корона на Sgt. Pepper“, „нито притежава повърхностния блясък“ на „Thriller“ на Майкъл Джаксън, който е най-продавания в рамките на популярната музика, а е ни повече, ни по-малко „вероятно най-перфектно реализирания рок запис, правен някога, и несъмнено най-заслужаващият успех в историята на рока.“ Обявявайки по въпросния начин недвусмислено своите естетически пристрастия, британският писател прави детайлен (почти песен по песен) анализ на обширната дискография на Флойд, което превръща втората част на книгата му в нещо като настолно четиво за най-заклетите фенове на групата. Същата точно поради това е обвинявана, че непремерено измества фокуса си от декларирания в заглавието си обект на изследване към продуцирането на поредната творческа биография на „Пинк Флойд“, но това сякаш се получава съвсем естествено, защото особено след напускането на Сид Барет с течение на времето бандата става все по-неотличима от личността на Уотърс, като се стига и до „The Wall“, за който доминира мнението, че е първият му „самостоятелен албум“. Бягайки от „канавката на рок музиката“, музикантът се изплюва в лицето на екзалтиран фен на групата по време на поредния ѝ концерт, както и косвено подпомага появата на пънк-рока, чийто главни протагонисти „Секс Пистълс“ откриват вокала си в лицето на тийнейджъра Джони Ротън, привлечени от тениската му с надпис „Мразя Пинк Флойд“. Смело може да се предположи, че за някой фен на постпънка и производните му повече или по-малко „еклектични” музикални групи и течения от 80-те, най-интересното нещо в книгата няма как да не са страниците посветени на „лудия диамант” Сид Барет, който продължава ярко да блести като култова фигура (до голяма степен контрапункт на Уотърс) и до наши дни. Също така вероятно моментите предизвикващи най-много емпатия у читателите на „Човекът зад Стената” нямат нищо общо нито с „човека“, нито със „стената“, а са свързани с полудяването му на сцената и бавното му потъване в мрака на безумието, което, когато престава да бъде креативно, се оказва в подчертана тежест на бандата и Барет бива отстранен. Що се отнася до Уотърс световният успех не го прави особено щастлив, а тъкмо напротив – радикализира го и понастоящем го трансформира в директен рупор на нерядко съмнителни политически послания. В може би най-знаковия албум на Флойд се чува репликата –  „Луната няма тъмна страна, в интерес на истината всичко е тъмно“, което може спокойно да бъде поставено като мото на книгата на Томпсън. Основно нейно достойнство е, че Роджър Уотърс е „демитологизиран“ безпристрастно и без особени сантименти, за да се достигне дори до симпатичното и до голяма степен вярно твърдение, че  „той не понасяше Тачър, защото твърде много приличаше на нея“. Разликата обаче е, че фронтменът на „Пинк Флойд“ изглежда още не е спечелил своята Фолкландска война и имиджът му, и в наши дни, остава крайно противоречив, което прави образа му по-жив, истински и несъвършен отвсякога.

Дейв Томпсън е британски писател и журналист роден през 1960 г. в Бидефорд – малък пристанищен град в северната част на област Девън, Югозападна Англия. Автор е на повече от сто книги, основно посветени на историята на рок и поп музиката, и на най-разнообразни феномени на масовата култура. В произведенията си, немалко от които биографични, Томпсън третира и теми като кино, спорт, филателия, нумизматика и др.  Интересен факт е, че писател с подобна „енциклопедична експертиза“ в толкова различни области започва „творческия си път“ в лоното на субкултурата на пънка в края на 70-те с издаването на фензин за ъндърграунд музика. През 80-те журналистическият му талант е забелязан от известния английски издател Ричард Дезмънд, който му помага да се наложи като име в популярни мейнстрийм издания като „Мелъди мейкър“, „Ролинг стоун“, „Кю“и т.н. Първата му книга за рок-групата „U2“, излиза през 1985 г. През следващите десетилетия Томпсън пише биографиите на изпълнители като Дейвид Боуи, Кърт Кобейн, Пати Смит, Джоан Джет, Алис Купър, Ози Осбърн, Робърт Плант, „Дийп Пърпъл“,„Депеш мод“, „Ред хот чили пепърс“, „Дженезис“ и др. Успоредно с това публикува изследвания върху пънка, глем рока и готик-индъстриъл сцената, легендите за Робин Худ и Джак Изкормвача, както и за еротиката, и порнографията в киното от викторианската епоха да наши дни… През 2013 г. се появява „Роджър Уотърс – Човекът зад Стената“, която е причислена към най-добрите и интересни книги, „обезсмъртяващи“ членовете на групата „Пинк флойд“.

Васил Димитров

Вашият коментар

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Privacy Preference Center

Necessary

Advertising

Analytics

Other