Книга на месец май 2019 г.

Изборът на водещите на Читателския клуб на НБУ за месец май е „Стив Джобс“ на Уолтър Айзъксън. Това означава и че до следващата среща на клуба на 29 май 2019 г. изданието ще се продава с 10% отстъпка в книжарниците на Нов български университет. Самата сбирка както винаги ще е от 16.30 ч. в Центъра за книгата.

По време на цялата си дълга и свръхпродуктивна корпоративна кариера Стив Джобс настоява, че е творец и прави изкуство и че ако не се е посветил на бизнеса с иновативни технологии е щял „да умре като поет в Париж“. И може би най-големият принос на едноименната биографична книга на писателя и журналист Уолтър Айзъксън е интелигентното, промислено и талантливо проследяване на трансформацията на едно „ужасно дете на 60-те“ – типичният хипар, живеещ в комуна и предприемащ поклоннически пътувания в Индия, увличащ се по дзен будизъм и радикално веганство, друсащ се с ЛСД и марихуана, и слушащ Боб Дилън и „Ролинг стоунс“, във вероятно най-успешния бизнесмен в световен мащаб от края на XX началото на XXI век. Написването на биографията е инициирано от самия Джобс, който болен от рак иска преди да умре, светът да узнае „истинската история на живота му“, за да осъществи поредния си „гениален маркетингов ход“. Основателят на компанията „Епъл“ инструктира автора да интервюира всичките му приятели и врагове, и така да конструира сложен и противоречив психологически и екзистенциален портрет, без да спестява в книгата всички нелицеприятни факти и истини, до които се добере  в хода на нейното написване. В това разбира се корени и огромният  ѝ читателски успех. „Стив Джобс“ не е „холивудско житие“ на своя обект на изследване и не превръща същия в иконичен модел за подражание на поредния корпоративен магнат. Тъкмо напротив – в биографията, базирана на провеждането на стотици интервюта и проучването на богат документален материал, е поставен нарочен, почти натрапчиво концептуален, акцент върху всички негови грешки, недостатъци, нелицеприятни черти на характера и будещи антипатия нагласи, предразсъдъци, личностни стратегии за себеутвърждаване и всевъзможни отблъскващи постъпки. Героят на книгата – „реалният“ Стив Джобс отлично е разбирал, че поръчвайки създаването на подобно произведение, ще се обезсмърти повече от успешно, залагайки на търсенето на многообразната и „скандална“ истина, особено пред лицето на смъртта, когато по собствените му признания човек вижда, че няма какво толкова да загуби, освен най-същественото – (съзнанието за) самия себе си. Разбира се книгата има и своите чисто „журналистически черти“, например, когато Айзъксън упорито настоява, че Джобс е „ницшеанец“ (коректно отбелязвайки, че едва ли е запознат с философията на Ницше), въпреки че с метода си за „изкривяване на действителността“, с цел постигане на желаните резултати и преклонението си пред интуицията vs. чистата рационалност, той по-скоро се доближава до Бергсон и Шопенхауер. Друга отличителна специфика на биографията е упоритото на места повторение (обобщено и синтезирано в края ѝ под формата на своеобразен епилог) на основните тези, отнасящи се до характерологията на личността на Джобс, които читателската аудитория явно следва в нито един момент да не изпуска от своето, предполага се, крайно развълнувано от случващото се между кориците, внимание. Като се абстрахираме от „въпросните дидактически особености на жанра“, не можем да не признаем, че имаме работа с написана на жив и разнообразен език книга, която в отделни моменти дори се отличава с нелоши чисто художествени попадения, особено по отношение на наративния ритъм и стилистиката на водене и разгръщане на разказа. Паралелно с това става повече от ясно, че образът на Стив Джобс е крайно благодатна почва за развихрянето на авторския талант и въображение, както най-директно подчертават препратките, освен към Ницше, и към Шекспир, и Хенри V. Човекът изградил до голяма степен „виртуалния свят“ на нашето време, такъв какъвто (вече сме свикнали да) го познаваме, е изобразен в биографията си като „истинско ходещо противоречие“, което до голяма степен е нещо характерно за всички „успешни революционери“, съумели да насочат хода на историята (културна, обществена или политическа) в желаната от тях посока. Джобс дели хората на надарени свръхчовеци и лузъри, краде чужди идеи и ги представя за свои, обвинявайки носителите им (обикновено негови подчинени) за некадърници, обича да наранява и обижда околните, които по някакъв начин ситуативно обитават с негативен знак полезрението му, проявява липса на емпатия и емоционална студенина към чуждата болка, като за сметка на това изпада в ярост, плаче и се самосъжалява, когато сам изпитва такава или не може да получи желаното удовлетворение и реализация на амбициите и капризите си. В края на книгата Айзъксън цитира молбата на жена му, все пак да не представя едностранчиво и в прекалено мрачни краски образа му, защото макар „понякога дори да е бил емоционално хладен към околните, той винаги се е стремил да движи напред човечеството“. И наистина, ако перифразираме Достоевски, Джобс често не е в състояние да прояви елементарно внимание и съпричастност към хората, с които се намира в една стая, но винаги мисли и се ръководи в действията си от идеята за благото на въпросното абстрактно човечество. И в действителност успява да го промени, и да го направи ако не по-свободно и щастливо, то поне да моделира условията му на живот и свързаните с тях очаквания и нагласи. Останалото в книгата е поучителна „високотехнологична приказка“ за вярата на един човек, че с освободеното си, благодарение на ЛСД и дзен будизма, съзнание ще предизвиква революция и ще се пребори с Големия брат – могъщите корпорации, които заробват сърцето и ума на съвременниците му и ги превръщат в част от невидимата и всесилна Матрица на глобалния капиталистически свят. Резултатът е най-малкото противоречив/предвидим/очакван. Рекламата на Джобс „1984“, базирана на антиутопията на Оруел, се смята за едва ли не най-значимото маркетингово постижение на всички времена, а към края на живота си „геният-бунтар“ е открито обвиняван, че до голяма степен компанията му се превръща в истинско олицетворение на системата, срещу които винаги се е борил на хартия. Силата на книгата на Айзъксън е и в това, че директно показва, че между успешният революционер и успешният бизнесмен често има само една крачка. Ако изобщо има… Защото утопиите неизменно се провалят, светът продължава да бъде такъв какъвто е и нито революциите, нито бизнесът могат да притежават някакво абсолютно и надскачащо собствените им граници, значение. Казано най-простичко успехът винаги има цена и лице. За нашето време последното безспорно е Стив Джобс.

Уолтър Айзъксън е признат за един от най-добрите и успешни съвременни автори на биографични бестселъри в световен мащаб. Американският писател и журналист е роден през 1952 г. в град Ню Орлиънс, щата Луизиана в семейството на инженер и брокерка на недвижими имоти. През 1974 г. завършва литература и история в Харвардския университет, след което специализира в Оксфорд философия, политика и икономика. Журналистическата му кариера започва през втората половина на 70-те в лондонския вестник „Сънди таймс“, където една година работи като репортер. По-късно се премества в списание „Тайм“ в Ню Йорк, в което постепенно се изкачва по йерархичната стълбица до поста главен редактор в периода 1996-2001 г. По време на престоя си там е нееднократно удостояван за своите материали с престижни американски и световни журналистически награди. След като напуска „Тайм“ две години заема поста главен изпълнителен директор на „CNN News Network“ в Атланта, Джорджия, а от 2003 г. става президент и главен изпълнителен директор на вашингтонския институт „Аспен“ – независима организация за образователни и политически проучвания. Първата си книга в биографичния жанр написва през 1983 г., като след нея следват биографиите на личности като Леонардо да Винчи, Хенри Кисинджър, Бенджамин Франклин, Алберт Айнщайн и др. За негов най-голям успех се смята „Стив Джобс“ (2011 г.), за която през 2012 г. получава наградата „Джералд Лоеб“ и влиза в списъка на стоте най-влиятелни личности на планетата на сп. „Тайм“. Няколко години по-късно биографията на основателя на компанията „Епъл“ е екранизирана от режисьора на „Трейнспотинг“ Дани Бойл, като в едноименния филм вземат участие актьори от ранга на Майкъл Фасбендер и Кейт Уинслет.

Васил Димитров

1 коментар

Вашият коментар

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Privacy Preference Center

Necessary

Advertising

Analytics

Other