Книга на месец април 2020 г.

Изборът на водещите на Читателския клуб на НБУ за месец април е „Летище“ на Артър Хейли.

Особено популярният по времето на соц-а у нас роман на Артър Хейли „Летище“ е най-продаваната книга в Америка през христоматийната 1968-а година. И до наши дни въпросното произведение остава еталон за „добра комерсиална литература“, изготвено по класическа писателска рецепта, включваща сгъстено натрупване на съспенс, мелодрама, хипнотизиращ с публицистичността си документализъм и разбира се – (умерено деконструиран) хепиенд. Горепосоченото в лицето на „Летище“ е вероятно най-зрелият творчески плод на изпитания традиционен авторски метод на Хейли, който условно можем да наречем „роман за три години“. Последният се свежда до следното: писателят прави едногодишен рисърч по темата на бъдещата си книга (в случая света на модерната авиация), после в рамките на шест месеца подрежда натрупания материал и накрая в течение на още една година „структурира“ самото произведение. Разбира се това далеч не е панацея за продуциране на бестселъри, което се доказва и от някои от по-късните романи на Хейли, далеч от огромния читателски успех на „Летище“. Но в последния, както и в „Хотел“ (1965 г.), той като че ли разгръща най-убедително таланта и усета си на разказвач, като на доста места надскача „умелото писателско занаятчийство“, до което го свежда в голяма степен следвоенната англоезична критика.

Всъщност самият Артър Хейли напълно съзнава, че не е „нито Греъм Грийн, нито Селинджър, нито Набоков, нито Достоевски“ и неизменно изтъква, че няма особени претенции по отношение на литературната си значимост, като се стреми единствено към това да бъде добър „разказвач на истории“. В „Летище“ за същото му помага и собственият му биографичен и професионален опит на военен летец от Кралските военновъздушни сили по време на Втората световна война. За авиацията Хейли пише с дълбоко познаване на материята (което личи, че е не само плод на „предварително извършено проучване“) и особено на психологията на хората, занимаващи се с нея. Освен това личното му пристрастие към темата и свързаната с нея проблематика също не може да остане незабелязано. Той пише със сърце и неприкрита страст там, където други автори биха ни отегчили, като успоредно с това се опитва да изгражда плътни, убедителни сюжетни линии, завои, обстоятелства и характери, които подобаващо да се разгърнат на подобен „експертно-емоционален фон“.

Почти монументалният „симфонизъм“ на романа, който писателят умело оркестрира е ситуиран в рамките на половин ден. В течение на тези часове авторът ни превежда през пъстрия си паноптикум от основни герои, софистицирани съдби и характерни второстепенни персонажи по такъв начин, че губим представа за време и се съсредоточаваме върху „катастрофата“ залегнала в основата на сюжета. Последният се базира отчасти на съвсем истински (при това нашумял в Америка) случай, като очаквано фикционално го модифицира. През 1960-та 23-годишният младеж Джак Греъм поставя бомба в багажа на майка си, която избухва във въздуха и следствието, стигайки до него установява, че преди полета той я е застраховал за 37 хиляди долара. В „Летище“ мотивът на „терориста“ е доста по-благороден – това е обичащ семейството си неудачник, който чрез своята драматична саможертва иска да му осигури по-добро бъдеще. Това е само един от множеството трагични по своему характери, с които е изпъстрен романът и е от малцината, които намират смъртта си между кориците му. Верен на „реализма“ и хуманизма си, Хейли иска от своите читатели да проявяват емпатия към всички старателно изградени от него образи –  от опитващият да се самоубие авиационен диспечер, обвиняващ се за отдавна случила се самолетна катастрофа до изневеряващите на съпругите си със стюардеси опитни летци. Всички те впрягат нечовешки усилия да предотвратят да бъде взривен полетът, олицетворяващ във всеки един смисъл живота им в сложния модерен свят, който перфектно е символизиран от заглавието на самата книга – „Летище“.

Романът разбира се има и своите турбулентни маршрути и „въздушни ями“, но това по-скоро не са непременно „слабости“, а повече или по-малко „класически отговори“ на предизвикателствата и предписанията на жанра на „катастрофичните бестселъри“. Така, например, в рамките на фикционалното чикагско летище, отчасти описващо небезизвестното Chicago O’Hare International Airport, една солидна част от основните герои на книгата се оказват роднини, а в центъра на интригата е въвлечен доста неубедително изграденият и направо стилизиран персонаж на пътуваща безплатно с различни полети, сладникаво хитра вдовица-гратисчийка с маниери и изказ, напомнящи ни характерните образи на „симпатични“ възрастни дами от телевизионните сериали. От друга страна хепиендът в края на „Летище“ става възможен единствено благодарение на катастрофиралите в личния си живот неудачници, които са разпънати между сложното си, белязано от поражения минало, неясното си бъдеще и изпълненото със слабости и проблеми настояще. Неслучайно на финала на книгата е цитирано може би най-популярното в наши дни стихотворение на английския поет Джон Дън:

Човек не е самотен остров,

отхвърлен сам и неразбран.

Човекът е отломка от скала огромна,

частичка малка от велик океан.

 В тези редове е скрита (или по-скоро „разкрита“) и основната идея на книгата.  Хейли е повече от категоричен – герои не съществуват, всички сме просто обикновени хора, които винаги можем „да спасим света“  в/от ежедневието на своя „de profundis“, ако бъдем/останем заедно.

Артър Хейли е роден през 1920 г. в английския град Лутън, в семейството на фабричен работник. От малък проявява интерес към литературата и пише стихове, разкази и пиеси. Въпреки че след като става на 14, напуска училище и няма възможност да продължи образованието си, изучава стенография и машинопис, и по-късно започва работа като офис сътрудник и дребен чиновник в Лондон. По време на Втората световна война служи в Кралските военновъздушни сили, от които се уволнява с чин лейтенант от авиацията. През 1947 г. разочарован от условията на живот в родината си и социалната политика на лейбъристкото правителство емигрира в Канада, където получава двойно гражданство. Хейли се установява да живее в град Торонто, работейки в разнообразни сфери от рода на различни видове търговия, недвижими имоти и рекламна публицистика, като паралелно с това не спира да пише. Първите му успехи на писателското поприще идват в ролята му на телевизионен сценарист. Той е автор на сценария на добилата широка популярност тв пиеса „Полет в опасност“ (1955), по която впоследствие са заснети и няколко холивудски филма.

Успоредно с работата си в телевизията, Хейли издава и своите дебютни романи – „Окончателна диагноза“ (1959) и „Живот по върховете“ (1960), които се превръщат в бестселъри в Канада и са номинирани за наградата „Literary Guild of America“. Първият му голям литературен успех в по-глобален мащаб идва с излизането на „Хотел“ (1965), който се задържа цели 48 седмици в списъка на най-продаваните книги на „Ню Йорк Таймс“. Благодарение на последното, Артър Хейли напуска Канада и се премества да живее в Калифорния. Там той създава най-успешната си и популярна, и до днес, книга „Летище“ (1968), превърнала се в истински социокултурен феномен в края на 60-те. Нейната холивудска екранизация (на режисьора Джордж Сътън, с участието на Бърт Ланкастър, Дийн Мартин, Джийн Сибърг и Жаклин Бисе) получава десет номинации за „Оскар“ и е от първите класически образци на жанра на „филмите-катастрофи“, радващ се на милиони почитатели през 70-те. Самият роман „Летище“ се задържа 30 седмици на първа позиция в класацията на „Ню Йорк Таймс“ и е обявен за най-продаваното литературно заглавие в САЩ за знаковата 1968-а година. След небивалия комерсиален успех на най-известното си произведение, Хейли заминава за Бахамските острови (които имат имиджа на „данъчен рай“), където остава до края на живота си. „Летище“ бива последван от още няколко мащабни бестселъра създадени в типичния му писателски стил след обстойно изследване на спецификата на различни социално-икономически сфери – „Колела“ (1971, за автомобилната индустрия), „Банкери“ (1975, за банковия сектор) и „Свръхнатоварване“ (1979, за енергийната промишленост). След излизането на последния роман, Артър Хейли публично обявява, че се оттегля от активна литературна дейност по здравословни причини, но след като претърпява успешна сърдечна операция, продължава да пише. През 1984 г. се появява финалният му по-голям бестселър – „Опасно лекарство“, фокусиран върху темата за реалностите във фармацевтичната индустрия. В началото на 90-те, седемдесетгодишният автор се завръща на пазара с романа си „Вечерни новини“, след като извършва впечатляващо за възрастта си теренно проучване на маоисткото партизанско движение в Перу свързано с организацията „Сендеро Луминосо“ (включително прекарва известно време с бунтовниците, за да изучи начина им на живот). Последното му публикувано приживе произведение – „Детективи“ (1997 г.) получава статута на своеобразно екзистенциално и авторско завещание. През късната есен на 2004 г. Артър Хейли умира на 84-годишна възраст в съня си от инсулт в градчето Лифърд Кей на остров Ню Провидънс.

Васил Димитров

Вашият коментар

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Privacy Preference Center

Necessary

Advertising

Analytics

Other