Книга на месец януари 2019 г.

Изборът на водещите на Читателския клуб на НБУ за месец януари е „Английският пациент“ от Майкъл Ондатджи. Това означава и че до следващата среща на клуба на 23-ти януари 2019 г. изданието ще се продава с 10% отстъпка в книжарниците на Нов български университет. Самата сбирка както винаги ще е от 16.30 ч. в Центъра за книгата.

„Английският пациент“ е роман за страстта, даваща смисъл на живота и способна да убива. В центъра на сюжета е класическа любовна история за изневяра с фатален край, която концептуално е надградена с препратки и обобщения за трагичната история на ХХ век (Втората световна война, Хирошима, краха на националните държави, фашизмът и национал-социализмът). „Английският пациент“ не е нито „пациент“ в строгия смисъл на думата, още по-малко пък „англичанин“, както и хората грижещи се за него в последните му дни, са с изтрита идентичност от войната, в качеството й на радикален екзистенциален опит, след който е почти невъзможно да се живее, защото „хората не се раждат войници“ и повече от лесно – да се умре. Написаният на великолепен стил текст на Майкъл Ондатджи може да се чете и като очарователно дързък постмодерен палимпсест, от чиито двойни дъна чуваме гласовете на „Хирошима, моя любов“ на Дюрас-Рене, „Чай в пустинята“ на Пол Боулс, „Краят на аферата“ на Греъм Грийн, Херодот, Толстой… Основният герой, около когото се разгръща повествованието – унгарският граф Алмаси е влюбен в пустинята изследовател, обожаващ да пътува през нейните безкрайни пясъци далеч от формалностите и условностите на европейската цивилизация между двете световни войни.  Същият е безкрайно чужд на духа на своята епоха, която по неумолим и логичен начин катастрофира по времето на Втората световна. Той бяга от всичко това в пустинята, където няма нации, а мислите и чувствата са оголени до своята първична свежест и значимост, животът и впечатленията от него са сведени до пътеписни бележки в полето на томче на „История“ на Херодот – митът за „сътворението на модерното човечество“. За Ондатджи (пост)модерният човек, колкото и да е обречен да „вписва“ себе си в полето на историята и големите разкази за света, може да избере и безкрайното яростно, страстно и самотно пътуване към собствената си същност, като „Одисей, който никога не е написал нито дума, не е оставил никакви изповеди след себе си и може би е живял в друга тоналност, чужда на фалшивата рапсодия на изкуството.“ Именно в това се корени най-голямата сила на романа му – хората може да са (буквално) маргинали, смазани и обезличени от историята, неразпознаваеми за другите под собствените си съдби, страдания и имена, но точно последното ги прави най-истински и свободни. Същевременно „Английският пациент“ е книга за изкуството, изразяващо (общо)човешкото в неговата най-дълбинна, имплицитна същност. Един от ярките ѝ, запомнящи се герои е крадец-морфинист на име Караваджо, който подобно на знаменития ренесансов художник превежда „дантевите“ зрители/читатели през ада на страстта. В добавка към това „Ребека“ на Дафни дю Морие се превръща в конкретно бойно поле на шпионската война между Англия и нацистка Германия в Северна Африка, а медицинската сестра Хана води своето животоописание подобно на Алмаси, пишейки на последната страница на книга, като за нея ролята на „бащата на историята“ играе „Последният мохикан“. Не на последно място колегата изследовател на унгарския граф се самоубива по време на патриотична проповед в англиканска църква, защото е дълбоко повлиян от Толстой, а недалеч от едно от последните местообиталища на Алмаси, в специален изолатор за криминалния контингент съюзническите войски в Италия са затворили, не кой да е, а американския поет и сътрудник на режима на Мусолини по време на войната – Езра Паунд. В опоетизирания свят и език на Майкъл Ондатджи животът и изкуството са така неразривно сплетени в органичната тъкан на културната традиция, че животът се превръща в изкуство и изкуството – в живот. И като че ли единствено страстта и ирационалната свобода на пустинята е в състояние да ги отчлени и на свой ред – митологизира. Самият писател, който е с цейлонски корени, „присъства непосредствено“ в романа в образа на сикха-сапьор, поданик на Британската империя, опитващ се да внесе надежда, ред, уют и спокойствие в един взривен на съставните си части от войната, свят. И макар страстта под безмилостното пустинно слънце да води до изневяра и гибел, а противникът на нациите, космополитът Алмаси, заради любовта си да започне да помага на нацистите, за да умре накрая безименен и забравен от всички в чужда страна, Ондатджи настоява – пустинята е била вода и в пещерите й има скални рисунки на плувци, платна и мачти. И човек трябва да изгуби себе си в нея, за да се върне към живата й сила и корените си.

Канадският писател и поет Майкъл Ондатджи е роден през 1943 г. в най-големия град в Шри Ланка – Коломбо, в семейството на холандец и цейлонка от елита на местното общество. Родителите му се разделят, докато е още малък, заради проблемите на баща му с алкохола и той израства при майка си, която първо заминава за Англия, а през 1962 г. се премества да живее в Канада.  Там Ондатджи завършва висшето си образование по английска литература, сменяйки няколко местни университета.  От края на 60-те преподава по специалността си в различни канадски висши учебни заведения и понастоящем е част от академичния състав на колеж в гр. Торонто. Първата му книга със стихотворения „Изтънчени чудовища“ излиза през 1967 г., като поезията играе важна роля и в бъдещото му творческо развитие като писател. Дебютният му роман в стихове „Събрани съчинения на Били Хлапето“ (1970 г.) привлича вниманието на критиката със смелото си експериментаторство и смесването на поетичната и прозаичната форма. В своя характерен и оригинален белетристичен стил Ондатджи през целия си живот е силно повлиян и от други две изкуства – киното и фотографията. Още преди излизането на „Английският пациент“ през 1992 г., романът считан за неговото най-голямо и успешно произведение, за който му е присъдена наградата „Букър Макконъл“, писателят получава за различни свои книги редица престижни литературни призове като „Ралф Густафсон“, „Епщайн“, Президентския медал на Университета в Онтарио, наградата за книга на град Торонто,  френската литературна награда „Медичи“ и т.н. Сред другите му по-известни прозаични произведения са „В кожата на лъв“ (1987 г.), „Дивисадеро“ (2007 г.) и „Котешката маса“ (2011 г.). Майкъл Ондатджи е автор и на множество книги с поезия, сборници с литературна критика, пиеси и киносценарии, като успоредно с това заснема и няколко късометражни, и документални филми. Едноименната екранизация на романа „Английският пациент“ (1996 г.) се превръща в една от най-популярните холивудски кинопродукции на 90-те.  Лентата на британския режисьор Антъни Мингела с участието на Ралф Файнс, Жулиет Бинош, Кристин Скот Томас, Уилям Дефо и Колин Фърт получава девет награди „Оскар“, включително за най-добър филм, както и номинация за адаптиран сценарий.

Васил Димитров

Вашият коментар

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Privacy Preference Center

Necessary

Advertising

Analytics

Other