Книга на месец февруари 2018 г.

Изборът на водещите на Читателския клуб на НБУ, доц. Пламен Дойнов, д.н., доц. д-р Йордан Ефтимов и доц. д-р Морис Фадел, за месец февруари е „Изкупление“ от Иън Макюън. До следващата среща на клуба на 28 февруари 2018 г. от 16.30 ч. в Център за книгата изданието се продава с 10% отстъпка в книжарниците на Нов български университет.

„Изкупление“ е единодушно признато от критиката и публиката за най-зрялото и ярко произведение на Иън Макюън, заемащо безспорно централно място във впечатляващо дългия списък на неговото творчество. Това е роман за „чеховското лице на постмодернизма“, призван да удържа крайните, емоционални, ултимативни основания на големия разказ на хуманизма пред лицето на самоунищожителните ирационални сили, властващи над човека, предмет както на колективната, социална, така и на личностната, индивидуална психоанализа. Въпросният „хуманизъм“ при Макюън е последователно секуларен, но именно в това си качество и същевременно – парадоксално „религиозен“, най-вече с настойчивото търсене на „изкупление“ в полето на литературата. Включително и за самата нея.

Романът започва като история за фасцинацията от сексуалното у млада 13-годишна „писателка“ (една така характерна тема за ранния Макюън във взривяващия представите за „социални норми“ наратив на „Циментовата градина“), която на крилете на своето литературно вдъхновение / въображение съсипва живота на тези, които би следвало да подкрепя и обича. В текста си Иън Макюън майсторски ни говори с гласовете на Вирджиния Улф, Томас Харди, Джейн Остин, Шекспир и разбира се – с този на Набоковата „Лолита“ – похват, който той ще доведе до „крайност“, например, в „Събота“, където на практика до голяма степен прави постмодерен римейк на „Мисис Далауей“ на Вирджиния Улф.

Интересен пласт задава и задочният му творчески диалог с Дейвид Хърбърт Лорънс, за когото сексуалното е освобождаваща и утвърждаваща човешкото в човека, жизнена сила. В традицията на Макюън то (освен всичко това) по самата си природа е тъмно, ирационално и подлежащо на пълнокръвна / „изкупителна“ сублимация единствено в „любовта към ближния“, а любовниците са, едновременно жертви на себе си и обществото, „(анти)герои“, които следвайки природата си, са способни на всевъзможни трансгресии, прекрачвания на общоприетите норми и престъпления. Точно това е моментът, в който целият им живот се превръща в изкупление за това, което е. Интересът на писателя към съвременната медицина и психиатрия, който той често демонстрира в писането си, от една страна предпоставя детерминирането на възможностите и хоризонта на свободния избор на човека, но от друга за Макюън подобно „лимитиране“ ни най-малко не снема неговата морална и етическа отговорност в рамките на необходимостта от жертвено и емпатично съ-отнасяне към Другия.

Роденият през 1948 г. в малкото английско провинциално градче Олдършот, в семейството на шотландски преселник, Иън Макюън, се нарежда в числото на най-успешните, награждавани и екранизирани, съвременни британски класици. Творчеството му условно може да се раздели на два периода – „неоготически“ и „хибридно постмодерен“. Първият се характеризира с безкомпромисния, макабрен стил на ранните му разкази (отличени с наградата „Съмърсет Моъм”) и романи („Циментовата градина“, „Почивка в чужбина“), по които са направени и запомнящите се филми на Андрю Бъркин и Пол Шрьодер. През втория период на неговото творчество радикалността на Макюън става все по-малко „крещяща“, а творческият му почерк във все по-голяма степен – концептуален, впечатляващо ерудитски / „интертекстуален“, категорично хуманистичен, постмодерно условен и зрял. И разбира се, големите национални и световни литературни награди не закъсняват, сред които рекордните многобройни „Букър“, „Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз“, Йерусалимската награда за свободата на индивида в обществото и др. Сред най-известните произведения на Макюън от този етап на авторското му развитие се нареждат популярни и у нас заглавия като: „Амстердам“, „Събота“, „Дете във времето“, „Невинният“, „Черните кучета“, „Неумолима любов“, „На плажа Чезъл“ и т.н. „Изкупление“ се води за неговия най-впечатляващ шедьовър и успешен роман.

Васил Димитров

Вашият коментар

Privacy Preference Center

Necessary

Advertising

Analytics

Other