Книга на месец октомври 2018 г.

Изборът на водещите на Читателския клуб на НБУ за месец октомври е „Законът за детето“ на Иън Макюън, затова до следващата среща на клуба на 31 октомври 2018 г. изданието ще се продава с 10% отстъпка в книжарниците на Нов български университет. Самата сбирка както винаги ще е от 16.30 ч. в книжарницата на корпус I.

„Законът за детето“ на Иън Макюън е книга за загубата на смисъл у модерния човек. Според британския писател, „само свободомислещите хора, не свръхестествените сили“ могат да го зададат и те обречено, и трагично се борят постоянно да го формулират/актуализират за околните и самите себе си. И в рамките на подобна борба имат потенциала да убиват. Главната героиня на романа – 59-годишната английска съдийка с блестящ вкус за джаз и класическа музика Фиона също убива. Нейна жертва е тийнейджър от сектата „Свидетели на Йехова“, чийто живот преди това буквално спасява. Под влияние на родителите си седемнадесетгодишният младеж болен от левкемия отказва да му бъде преливана кръв и по този начин подписва смъртната си присъда. Водена от класическия за Макюън и мейнстрийма на съвременните британски интелектуалци секуларен хуманизъм, съдийката във Висшия съд Фиона Мей постановява животоспасяващата процедура да бъде извършена  насила.  Последното спасява момчето, но води до религиозна криза и загуба на смисъла на неговото съществуване. То се влюбва в своята спасителка едновременно като в жена и като в майка, но тя водена от своите социални предразсъдъци и разбирания не отговаря на чувствата му и по този начин го тласка към самоубийство.

Сюжетът на романа напомня както за макабрените истории за инцест и „трансгресивна любов“ на ранния Макюън от неговия „неоготически“ период, така и за типичните белетристични похвати характерни за по-късното му творчество, което го превръща в световнопризнат и изключително успешен европейски писател.  В „Законът за детето“ забелязваме всички до болка познати от предишните му творби теми и наративни техники.  Отново имаме директни цитатни препратки към класическо произведение на английската литература, което постмодерно да служи за отправна точка в разгръщането на дискурсивните игри на автора (в случая – „Студеният дом“ на Чарлс Дикенс), както и почти експертна употреба на медицината, правото и други традиционни опори на модерността, за да бъде „научно“ подплатено цялото очаквано усложнено развитие на фабулата. В центъра на сюжета, разбира се, стои поредният герой на Макюън – хуманист без илюзии, намиращ се в „детството на старостта“, по думите на самия автор. Същият се опитва на всяка цена да удържа принципите и основанията на света си с ясното съзнание за относителността и преходността на всичко, до което има щастието или нещастието да се докосне или съгради – семейство, кариера, изкуство.

Музиката и поезията имат водеща роля и в това произведение на писателя.  „Саундтракът“ на романа е Малер, Берлиоз, Пуленк, Шуберт, Кийт Джарет и т.н. За рок в книгата няма много място, но за сметка на това обстоятелството, че съдийката Фиона изпълнява джаз, все едно свири партитура на Дебюси ни казва за нея много повече, отколкото почти всичко останало.  Поезията има също своето традиционно запазено почетно място в наратива на Макюън – героите му отново изливат най-съкровеното у себе си или в ноти, или в стихове, като до последните е сведено и предсмъртното писмо на момчето до неговата невъзможна майка/любима. Стремежът на писателя да бъде винаги на гребена на вълната и да полага разказа си във възможно най-актуален и всеобхватен социален контекст пък се изразява в непрестанни рефлексии върху съвременни общочовешки морални казуси като отказа от кръвопреливане по религиозни причини, войната в Сирия, миграцията, климатичните изменения и др.

С две думи Иън Макюън е намерил златната формула за писателски успех сред критиците и читателите, и не изглежда склонен в подобно отношение да предприема, кой знае какви значителни рискове. Всичко това го прави от една страна предвидим, от друга, особено за неговите почитатели – приятно последователен в склонността си да не поднася изненади, като любимо малко градче на морския бряг, където хората в зряла възраст знаят какво да очакват и имено това спокойствие ги кара да го посещават през всяка своя лятна ваканция. Защото освен всичко останало Макюън до голяма степен пише модерни приказки, чиито смисъл е неизменно любовта. Отказът от нея води до гибел, живеенето й – до катарзис.  Самото име на романа му ни казва всичко: героите са обречени да убиват другите и себе си, защото не стигат до „благодатта“, а остават при „закона“. По парадоксален начин това е „най-религиозната“ книга на секуларния хуманист Макюън. Целувката на смисъла е или на Юда, или на Любовта.

Роденият през 1948 г. в малкото английско провинциално градче Олдършот, в семейството на шотландски преселник, Иън Макюън, се нарежда в числото на най-успешните, награждавани и екранизирани, съвременни британски класици. Творчеството му условно може да се раздели на два периода – „неоготически“ и „хибридно постмодерен“. Първият се характеризира с безкомпромисния, макабрен стил на ранните му разкази (отличени с наградата „Съмърсет Моъм”) и романи („Циментовата градина“, „Почивка в чужбина“), по които са направени и запомнящите се филми на Андрю Бъркин и Пол Шрьодер. През втория период на неговото творчество радикалността на Макюън става все по-малко „крещяща“, а творческият му почерк във все по-голяма степен – концептуален, впечатляващо ерудитски / „интертекстуален“, категорично хуманистичен, постмодерно условен и зрял. И разбира се, големите национални и световни литературни награди не закъсняват, сред които рекордните многобройни „Букър“, „Джеймс Тейт Блак Мемориал Прайз“, Йерусалимската награда за свободата на индивида в обществото и др. Сред най-известните произведения на Макюън от този етап на авторското му  развитие се нареждат популярни и у нас заглавия като: „Изкупление“, „Амстердам“, „Събота“, „Дете във времето“, „Невинният“, „Черните кучета“, „Неумолима любов“ и „На плажа Чезъл“. Романът му „Законът за детето“ излиза през 2014 г., а през 2017 г. самият писател пише сценария за адаптацията му на голям екран под режисурата на Ричард Еър, като във филма участват Ема Томпсън, Стенли Тучи, Бен Чаплин и др.

Васил Димитров

Вашият коментар

Privacy Preference Center

Necessary

Advertising

Analytics

Other