Книга на месец ноември 2018 г.

Изборът на водещите на Читателския клуб на НБУ за месец ноември е „В очакване на варварите“ от Джон Максуел Кутси. Това означава и че до следващата среща на клуба на 28 ноември 2018 г. изданието ще се продава с 10% отстъпка в книжарниците на Нов български университет. Самата сбирка както винаги ще е от 16.30 ч. в Центъра за книгата.

Защото падна здрач, а варварите не дойдоха.

Завърнаха се пратениците от границата

и казаха, че варвари не съществуват вече.

Сега какво ще стане с нас без варвари?

Та тези хора бяха някакво си разрешение.

Константинос Кавафис „В очакване на варварите“ (Превод от новогръцки – Стефан Гечев)

Романът  „В очакване на варварите“ на южноафриканския носител на Нобелова награда за литература през 2003 г. Джон Максуел Кутси е кръстен на едноименното христоматийно стихотворение от гръцкия класик Константинос Кавафис. Именно с него произведението на един от най-големите англоезични писатели на нашето съвремие води постоянен и софистициран, многопластов вътрешен диалог. Друг основен източник на вдъхновение за Кутси е романът „Татарската пустиня“ на Дино Будзати от 1940 г., представляващ модерна екзистенциална притча за очакването на варварите като смисъл и основен принцип на съществуването, валидиращо самото ни наличие в света на цивилизацията и прогреса. Действието в книгата на южноафриканския писател се развива в една абстрактна Империя, бореща се в заника на своя упадък с абстрактни варвари, които са по-скоро плод на желанието и въображението й, отколкото реално съществуващи. Оцеляването на имперското начало има нужда от образите и разказите за врага, за злия и подмолен Друг, който по „императива“ на самото си съществуване вече представлява заплаха. „Империята“ на Кутси е „конструирана“ до голяма степен върху стилизирането на историческия опит на апартейда от една страна, а от друга – на кървавия сблъсък на белите заселници в Австралия (държавата, която писателя избира за своя втора родина) с местните аборигени. От тази гледна точка „В очакване на варварите“ представлява красноречив опит за ярко изобличение на колониализма. Но той е и несъмнено нещо повече – палачите на Империята са представени като обречена на деградация „самоколонизираща се“ класа, изобретяваща умело гибелта си в лицето на своите имагинерни врагове. Разнообразните лица на насилието и терора в романа са пряко вдъхновени от практиките на репресивния апарат на ЮАР, смазващ жестоко всеки опит за пряка или косвена съпротива в продължение на множество десетилетия след края на Втората световна война.

Целта на насилниците е, освен да легитимират собственото си поведение през образа на другостта, носеща маската на злото, хаоса и разрушително начало в света, да удържат цялата по този начин конструирана от самите тях „дискурисвна образност“ извън географските и исторически граници на империята, по подобие на заселването на чернокожите африканци в т.нар. „бантустани“, с цел изтласкването им от големите и най-развити в индустриално отношение градове в Южноафриканската република. Не е случаен и фактът, че главният герой в романа се опълчва открито срещу жестокостта на тираничния диктаторски режим, защото се влюбва в млада варварка. Това е директна препратка към строгите регулации на личния живот на гражданите на ЮАР, в рамките на които дълги години са се наказвали със затвор всякакви сексуални контакти между бели и тъмнокожи, а смесените бракове са били забранени. Главният герой в романа на Кутси се опитва да се противопостави, воден от представите си за разумно и справедливо, на авторитарната система, в която е принуден да живее, но е смазан от абсурдните й правила и закони, на които служи в качеството си на съдия и самият той. Същият не може да избяга от кафкианската реалност, в която е обречен да живее, нито в безбройните си сексуални връзки, нито в мечтите, нито в сънищата си и влачи жалкото си съществуване в сянката на разцъфналото, отровно „черно цвете на отиващата си цивилизация“ в една посока, която, както пише на края на произведението си южноафриканския писател, „може би не води наникъде“. В битката между Логоса и Митоса за Кавафис и Кутси варварите са някакво решение и радикалното им отсъствие от цивилизования свят ни носи отчаяние, меланхолия и безпътица, но едновременно с това ни обрича и на това да ги създаваме, като тази илюзия ни носи смисъл и живот. Как ще я употребим зависи от самите нас, за да не загинем в края на собствения си исторически разказ заедно с нея.

Носителят на Нобелова награда за литература през 2003 г. Джон Максуел Кутси е роден през 1940 г. в южноафриканския град Кейптаун. Завършва местния университет, дипломирайки се с две специалности – математика и английски език. В качеството си на отявлен противник и критик на апартейда решава да напусне родината си и първоначално работи в Англия като компютърен специалист, след което получава докторска степен по лингвистика в Тексаския университет в американския град Остин. От средата на 80-те преподава в едни от водещите висши учебни заведения в САЩ – Харвърд, Станфорд, Чикагския университет и др.  Автор е на петнадесет романа и няколко сборника с есета. Дж. М. Кутси е първият писател получил два пъти престижната литературна награда „Букър“ – през 1983 г. за книгата си „Живот и страдания на Майкъл К“ и шестнадесет години по-късно за романа си „Позор“. Южноафриканецът е носител на още множество международни награди и е признат за един от най-големите съвременни англоезични писатели. Романът му „В очакване на варварите“ излиза през 1980 г. и е награден с престижните James Tait Black Memorial Prize и Geoffrey Faber Memorial Prize за същата година. Произведението на Кутси служи за основа на едноименната опера на световноизвестния американски композитор Филип Глас (либретото е на Кристофър Хемптън), чиято премиера се състои през 2005 г. в германския град Ерфурт. През 2018 г. колумбийският режисьор Сиро Гуера започва да снима и киноекранизация на романа с участието на Джони Деп, Робърт Патинсън и Марк Райлънс.

Васил Димитров

Вашият коментар

Privacy Preference Center

Necessary

Advertising

Analytics

Other