Книга на месец декември 2018 г.

Изборът на водещите на Читателския клуб на НБУ за месец декември е „Американски пасторал“ от Филип Рот. Това означава и че до следващата среща на клуба на 19 декември 2018 г. изданието ще се продава с 10% отстъпка в книжарниците на Нов български университет. Самата сбирка както винаги ще е от 16.30 ч. в Центъра за книгата.

От какво се прави ливада?

Нима не знаеш?

Трева –

и една пчела –

и да мечтаеш.

Ако пчелата не пристига –

мечтата стига.

 Емили Дикинсън (Превод от английски език: Цветан Стоянов)

Критиката и деконструкцията на митологията свързана с американската мечта, далеч не е нова тема в литературата отвъд океана, но благодарение на майсторството и таланта на Филип Рот, „Американски пасторал“ въздейства толкова силно на читателя, че го кара да преоткрие дълбочината, сложността и трагизма на въпросната проблематика, наслаждавайки се на великолепния стил, усета към детайла и вкуса към мащабно изграждане на големи исторически/социокултурни панорамни платна на писателя. Главният герой на романа Шведа Левов е въплъщение на идеала за бял преуспял мъж – има повече от успешен бизнес, женен е за бившата Мис Ню Джърси и спомените за него като за голямата спортна звезда от гимназията са повече от пресни. На дневен ред, обаче са 60-те и „пасторалът“ на подобен идеален, хармоничен, удобен и комфортен свят е обречен да рухне. Дъщерята на потомъка на еврейската индустриална фамилия Левов от Нюарк и на красивата ирландска католичка Дон Дайър, почитаща благоприличието, достойнството на порядъчния семеен живот и непреходните американски ценности, 16-годишната Мери напълно в духа на своето време става радикална активистка на крайнолявото движение срещу войната във Виетнам и вдига във въздуха местната поща. При атентата загива напълно невинен човек – местният лекар, който от чисто хуманни подбуди е направил немалко за своите съграждани, което отпраща към „Престъпление и наказание“ на Достоевски, където христоматийно е показано, как когато човек тръгне да раздава справедливост в името на „великата идея“ и социалната хармония, обикновено го отнасят най-уязвимите, слабите и невинните. Казано накратко – трансгресивната субкултура на 60-те се превръща в истински кошмар за живото олицетворение и въплъщение на американската мечта – семейство Левов, което като старозаветния Йов (самият Рот завършва романа си с изречението: „Имаше ли на света нещо по-добродетелно от живота им?“) се превръща в обект на тотална разруха, въпреки че е живяло винаги по „Божиите повели“ в техния съответно – юдейски, католически и не на последно място „либерално-капиталистически“ вариант. Неслучайно структурата на „Американски пасторал“ цитира „Изгубеният рай“ на Милтън и докато в началото на произведението се говори за гимназиални секссимволи, уютна провинциална семейна атмосфера, спортни успехи и светло бъдеще, то в края му се правят анализи на филма „Дълбоко гърло“, бомби убиват хора и изникват сенките на Бъроуз, маркиз дьо Сад и „свети Жан Жьоне“ в интерпретацията на  Жан Пол Сартър. 60-те не дават на света само хипитата, „революцията на цветята“, Бийтълс и Ролинг Стоунс, но също и Чарлс Менсън, фракция „Червена армия“, „Червените бригади“ и целият пъстър спектър от техните отвъдокеански еквиваленти. Филип Рот майсторски ни показва краха на модерния просвещенски проект, който не е в състояние да „сублимира“/ постави под цивилизационен контрол тъмното, ирационалното и „перверзното“ в човека. Семейство Кенеди е избито, противниците на войната във Виетнам като сенатора Джордж Макгавърн губят президентските избори, а от другата страна, вследствие на „освободителната антиимпериалистическа борба за освобождение“ в Третия свят се установяват кървави диктатури, докато в САЩ и Европа се вихри ляворадикалният тероризъм. Днес барикадите на 68-ма и Студената война са отдавна в историята, но либерализмът в глобален мащаб преживява една от най-големите си кризи и поради това може да се каже, че романът на Рот отвъд прецизната си и вдъхновяваща историческа реконструкция на епохата, която описва, звучи стряскащо актуално. Разбира се писателят дава и своето дълбоко хуманно, екзистенциално обяснение на трагедията постигнала „пасторалното семейство“. Причината за неговия крах е в съзвучие с прочутото стихотворение на поета Арсений Тарковски, звучащо във филма „Сталкер“ на неговия син – „Лятото скоро отмина“: Всичко, което желаех / се сбъдваше – на шега; / светът, за който мечтаех… / Но туй малко се вижда сега. „Етиката и духът на капитализма“ в своя юдеохристиански, американски синкретичен вариант не дават отговори за смисъла на живота не само на поколението на 60-те и не са достатъчни да удържат неговите бесове и утопии, а тъкмо напротив – провокират ги и се превръща за тях в повече от питателна среда. В детството си дъщерята на семейство Левов – малката Мери преживява силен религиозен период, след което в тийнейджърските си години чувствителното заекващо момиче се възмущава от жестокостите на войната във Виетнам, започва да убива хора, окрилена от идеите на борбата със социалната несправедливост и накрая се превръща в дрипава джайнистка, живееща в каналите на големия град. Младата героиня на Рот има всичко – дом, семейство, финансови възможности и светло бъдеще, но избира да се превърне в преследвана от закона терористка. Писателят е категоричен – американската мечта не стига, като в „пасторалното“ стихотворение на Емили Дикинсън, което за мен до голяма степен е ключът към тази книга, но това не означава, че не трябва да мечтаем. Романът започва с цитат от песента на Джони Мърсър „Мечта“: „нещата не са ужасни безкрай, така че мечтай, мечтай, мечтай…“, а на една от последните му страници авторът пише за Шведа Левов: „вместо да се носи недосегаем за стенолома на този свят, той мечтаеше“. Когато човек „мечтае“, той често рискува всичко и най-вече себе си, но само по този начин може да намери „смисъла на живота си“ отвъд пределите и границите на собствения си свят, реалността и обречеността си.

Филип Рот е признат за един от най-големите американски писатели от втората половина на ХХ век. Макар и да не получава Нобелова награда, той е считан от критиката и публиката за жив класик, а Шведската академия нееднократно е критикувана, че абсолютно незаслужено не го  удостоява приживе с нея. Писателят е роден в американско еврейско семейство през 1933 г. в гр. Нюарк, щата Ню Джърси. След като отбива военната си служба в средата на 50-те, Рот завършва магистратура по английска литература в Чикагския университет и започва работа като преподавател по творческо писане в същия. Впоследствие сменя още няколко висши учебни заведения, докато не се установява трайно в Пенсилванския университет (до пенсионирането си през 1991 г.), където свързва академичната си дейност със сферата на сравнителното литературознание. Първите му стъпки в литературата и публицистиката се свеждат до писане на къси разкази и рецензии за книги и филми, които публикува в американската преса, преди да бъде забелязан от критиката още с дебютната си прозаична книга „Сбогом, Колумб“ (1959 г.), за която получава Националната литературна награда. Първият му голям успех, обаче идва с романа „Синдромът Портной“, който вижда бял свят през 1969 г. и го прави световноизвестен автор. С въпросното произведение Филип Рот традиционно присъства в различни класации от типа на „100-те най-добри англоезични книги през ХХ век“. Оттогава до наши дни без преувеличение може да се каже, че той се превръща във вероятно най-награждавания американски писател на своето време. Някои от най-престижните литературни награди, които е получил през годините са: Международната награда „Букър“ за цялостен принос, Националната награда на критиците, Националната награда за художествена литература, Наградата на англоговорящата общност, британската награда „У.Х.Смит“, както и е трикратен носител на Наградата „Пен Фолкнър“. Наред с всички останали призове, които получава за дългогодишната си творческа дейност, Рот е удостоен и с най-високото отличие на Американската академия за изкуства и литература – Златният медал, присъждан за цялостно творчество. Сред най-известните му творби се нареждат романите „Наследство“ (1991 г.), „Операция лихвар“ (1993 г.), „Театър Сабат“ (1995 г.), „Омъжих се за комунист“ (1998г.), „Човешкото петно“ (2000 г.), „Духът излиза“ (2007 г.) и много други.  Публикуваният през 1997 г. „Американски пасторал“ се счита от мнозина за несъмнения шедьовър на Рот, неговото най-зряло и амбициозно произведение. За него писателят получава и наградата „Пулицър“ за художествена литература. Романът е екранизиран през 2016 г., като лентата е режисьорски дебют на шотландския актьор от култовия филм през 90-те „Трейнспотинг“ –  Юън Макгрегър, който играе и главната роля на Шведа Левов в собственото си кинопроизведение, в компанията на Дакота Фанинг, Дженифър Конъли, Моли Паркър, Дейвид Стратърн и др.

Васил Димитров

Вашият коментар

Do NOT follow this link or you will be banned from the site!

Privacy Preference Center

Necessary

Advertising

Analytics

Other